Д-р Евгени Папазов: Когато разговарям с пациента, опознавам не само него, но и себе си
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Евгени Папазов е ученик на Медицинския университет – София, където се дипломира през 2019 година Специалност „ Психиатрия “ придобива през 2025 година
От 2019 година Папазов е част от екипа на Центъра за психологично здраве (ЦПЗ) „ Проф. Никола. Шипковенски “, все още работи в Отделение с висока степен на сигурност. Преди това е работил в звеното за незабавна здравна и психиатрична помощ и в дневния стационар на лечебното заведение.
Носител е на новоучредената премия на името на доктор Здравка и доктор Иван Герджикови за млад откривател в региона на психиатрията.
Д-р Папазов, по какъв начин избрахте медицината, какво Ви насочи към тази специалност?
Насочих се към медицината към края на междинното си обучение, в последните класове на гимназията. Може би най-голяма роля за този избор и изигра тогавашният ми преподавател по химия - господин Петров.
Със сигурност не съм от тези лекари, които от дребни са избрали специалността си. Преди 10-ти клас се виждах по-скоро като публицист, в сравнение с като нещо друго.
Родителите ми още тогава се погрижиха да имам оптимално реалистична визия за положението на опазването на здравето у нас и за компликациите, които са свързани с лекарската специалност. Така напълно рано смъкнах розовите очила, каквито доста мои сътрудници бяха си поставили, когато започваха образованието си.
С какво Ви притегли психиатрията?
Психиатрията е специалността, която за мен в най-голяма степен удовлетворяваше желанието ми да се занимавам с нещо, което съчетава медицината с интелектуалния и културния подтекст, в който тя съществува и се осъществя. За да практикуваш психиатрия би трябвало да имаш освен познания в специалността, само че и доста необятна обща просвета. За мен това бе необикновен тласък и аз потеглих по този път. Още първоначално си дадох сметка, че работейки като психиатър имам опция да извозвам повече време в диалог с пациента, а когато беседвам се него малко или повече опознавам себе си.
Кои са първите Ви учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
Целият ми професионален път до момента е минал в ЦПЗ „ Проф. Н. Шипковенски “. Няма по какъв начин да не отбележа ролята на проф. Петър Маринов, който с изключение на експерт е и главният мотор на кръжока за студенти и експерти в региона на логиката на психиката и психиатрията, който се организира в центъра. Това беше и първата ми среща с психиатрията. От всички останали опитни експерти, работещи в ЦПЗ съм се помъчил да взема по нещо потребно, за което съм им признателен.
Тези дни по време на годишната конференция на Колегиум „ Частна психиатрия “ получихте премията за млад откривател на името на доктор Здравка и доктор Иван Герджикови. Как приемате това отличие?
Щастлив и признателен съм за получената премия. Надявам се и с бъдещото си развиване и достижения да защитя оказаната ми чест.
Разкажете за изследователските планове, над които сте работил до момента.
Последният план, който бе показан на постерна сесия на годишната конференция на ЕПА- Европейската психиатрична асоциация в Мадрид бе обвързван с проучване на тревожната симптоматика при студенти по медицина и работещите в областта на опазването на здравето по отношение на Коронавирус пандемията.
В плана участваха с изключение на мен и проф. Маринов и сътрудника ми доктор Чанков. Освен това съм участник в авторски колектив, който работи над основаването на „ Ръководство по психиатрия за студенти по медицина “. Надявам се в скоро време да вземам участие и в екипа, който ще сътвори учебник, обвързван с психофармакотерапията.
Представял съм клинични случаи и разработки и на конференции в България и Европа.
Кои са идващите хрумвания и провокации в психиатрията, на които смятате да посветите напъните си?
След като получих на компетентност по психиатрия в края на предходната година съм насочил напъните си както към разширение на амбулаторната ми процедура с пациенти, което е предизвикателство пред съвсем всеки млад доктор. Имам интерес и към придобиване на втора специалност- правосъдна психиатрия.
Като практикуващ психиатър към този момент имате усещания от действителните проблеми на пациентите, които търсят помощ в столичния ЦПЗ. Кои са най-честите разстройства, с които се сблъсквате ежедневно?
В ЦПЗ се лекуват пациенти с цялата гама на познатите ни психиатрични разстройства. В стационарни условия нормално пациентите са с по-тежки психологични разстройства, доста постоянно постъпват на наложително лекуване с решение на съда. Това са параноидна шизофрения, биполярно разстройство, неуравновесеност, обвързвана със корист с психоактивни субстанции, тежък депресивен епизод със суицидно държание, тежки личностови разстройства и други
В амбулаторни условия се прави следене на положението на пациентите, които преди този момент са лекувани стационарно. През лечебница по-често минават и пациенти с тревожно- депресивна симптоматика.
Защо съгласно Вас ползата към тази компетентност не е изключително огромен?
Напоследък считам, че се отбелязва засилващ се интерес от страна на младото потомство лекари към тематики, свързани с логиката на психиката, психологичното здраве и личностовото израстване. Тук би трябвало да се намесят работещите в психиатричната сфера и преподавателите в университета, с цел да съумеят да трансформират този интерес и ученолюбивост, да го катализират и насочат към професионална ориентировка.
За страдание, ползата към психиатрията от страна на останалите звена, участващи в психиатричната помощ- медицински сестри, санитари и обществени служащи остава прекомерно вял, даже бих го определил като мижав. Там също е заложена рецесията и заплахата от срив. Просто системата виси на косъм и може да рухне. Проблемите в бранша са както от финансово, по този начин и от организационно естество и са известни за всички в системата на опазването на здравето, от най-високото до най-ниското равнище.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Подготвям багажа си за идващото ми пътуване- за първи път ще бъда в Будапеща. Старая се във всеки комфортен миг, когато съм в отпуск да отстранявам време за пътешестване с приятелката ми. В свободното си време обичам да играя шах, да виждам сериали. Последният, който притегли вниманието ми е „ Спешни случаи в Питсбърг “. Старая се и да си намирам всевъзможни нови и разнородни извинения за какво не вървя постоянно на фитнес и не спортувам, а би трябвало.
Кои са етичните правила, на които държите най-вече в общуването си с сътрудници и пациенти?
Старая се преди всичко да бъда оптимално прям с пациентите и техните близки без значение дали идват по тяхно предпочитание за обзор в амбулаторни условия, или са доведени от екипи на „ Спешна помощ “ и на полицията. Всеки би трябвало да поставя старания да се отнася с почит и почитание към пациента, като осъзнава, че точно отношението към пациента, а не преди всичко назначените лекарства са изискване за излекуването му. Да, значимо е да се приказва за упования резултат от лечението, за нуждата тя да бъде спазвана, за страничните резултати. Но отношението предопределя настройката на болния и околните му към лечебния развой.
Ако имахте административна власт какви промени бихте създали в системата на психиатричната помощ, с цел да се приближи тя до положителните европейски и международни практики?
Това е тематика за цяло едно ново изявление! Смятам, че това, за което не се приказва задоволително и остава отвън полезрението на медиите и експертите в региона, е неналичието на развиване, на структури и експерти, участващи в психосоциалната рехабилитация на пациентите.
За мен това е главната причина за порочния кръг, в който изпадат пациентите с тежки психологични разстройства и утежняване на положението им. Заради тези дефицити те още веднъж попадат в лечебно заведение, там положението им се усъвършенства, по-късно поради липса на задоволително грижи в извънстационарни условия наново се утежняват, повявява се нужда от рехоспитализация и по този начин всичко се върти до безспир.
Ето от този обаян кръг би трябвало като общество да намерим сили и да излезем.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Евгени Папазов е ученик на Медицинския университет – София, където се дипломира през 2019 година Специалност „ Психиатрия “ придобива през 2025 година
От 2019 година Папазов е част от екипа на Центъра за психологично здраве (ЦПЗ) „ Проф. Никола. Шипковенски “, все още работи в Отделение с висока степен на сигурност. Преди това е работил в звеното за незабавна здравна и психиатрична помощ и в дневния стационар на лечебното заведение.
Носител е на новоучредената премия на името на доктор Здравка и доктор Иван Герджикови за млад откривател в региона на психиатрията.
Д-р Папазов, по какъв начин избрахте медицината, какво Ви насочи към тази специалност?
Насочих се към медицината към края на междинното си обучение, в последните класове на гимназията. Може би най-голяма роля за този избор и изигра тогавашният ми преподавател по химия - господин Петров.
Със сигурност не съм от тези лекари, които от дребни са избрали специалността си. Преди 10-ти клас се виждах по-скоро като публицист, в сравнение с като нещо друго.
Родителите ми още тогава се погрижиха да имам оптимално реалистична визия за положението на опазването на здравето у нас и за компликациите, които са свързани с лекарската специалност. Така напълно рано смъкнах розовите очила, каквито доста мои сътрудници бяха си поставили, когато започваха образованието си.
С какво Ви притегли психиатрията?
Психиатрията е специалността, която за мен в най-голяма степен удовлетворяваше желанието ми да се занимавам с нещо, което съчетава медицината с интелектуалния и културния подтекст, в който тя съществува и се осъществя. За да практикуваш психиатрия би трябвало да имаш освен познания в специалността, само че и доста необятна обща просвета. За мен това бе необикновен тласък и аз потеглих по този път. Още първоначално си дадох сметка, че работейки като психиатър имам опция да извозвам повече време в диалог с пациента, а когато беседвам се него малко или повече опознавам себе си.
Кои са първите Ви учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
Целият ми професионален път до момента е минал в ЦПЗ „ Проф. Н. Шипковенски “. Няма по какъв начин да не отбележа ролята на проф. Петър Маринов, който с изключение на експерт е и главният мотор на кръжока за студенти и експерти в региона на логиката на психиката и психиатрията, който се организира в центъра. Това беше и първата ми среща с психиатрията. От всички останали опитни експерти, работещи в ЦПЗ съм се помъчил да взема по нещо потребно, за което съм им признателен.
Тези дни по време на годишната конференция на Колегиум „ Частна психиатрия “ получихте премията за млад откривател на името на доктор Здравка и доктор Иван Герджикови. Как приемате това отличие?
Щастлив и признателен съм за получената премия. Надявам се и с бъдещото си развиване и достижения да защитя оказаната ми чест.
Разкажете за изследователските планове, над които сте работил до момента.
Последният план, който бе показан на постерна сесия на годишната конференция на ЕПА- Европейската психиатрична асоциация в Мадрид бе обвързван с проучване на тревожната симптоматика при студенти по медицина и работещите в областта на опазването на здравето по отношение на Коронавирус пандемията.
В плана участваха с изключение на мен и проф. Маринов и сътрудника ми доктор Чанков. Освен това съм участник в авторски колектив, който работи над основаването на „ Ръководство по психиатрия за студенти по медицина “. Надявам се в скоро време да вземам участие и в екипа, който ще сътвори учебник, обвързван с психофармакотерапията.
Представял съм клинични случаи и разработки и на конференции в България и Европа.
Кои са идващите хрумвания и провокации в психиатрията, на които смятате да посветите напъните си?
След като получих на компетентност по психиатрия в края на предходната година съм насочил напъните си както към разширение на амбулаторната ми процедура с пациенти, което е предизвикателство пред съвсем всеки млад доктор. Имам интерес и към придобиване на втора специалност- правосъдна психиатрия.
Като практикуващ психиатър към този момент имате усещания от действителните проблеми на пациентите, които търсят помощ в столичния ЦПЗ. Кои са най-честите разстройства, с които се сблъсквате ежедневно?
В ЦПЗ се лекуват пациенти с цялата гама на познатите ни психиатрични разстройства. В стационарни условия нормално пациентите са с по-тежки психологични разстройства, доста постоянно постъпват на наложително лекуване с решение на съда. Това са параноидна шизофрения, биполярно разстройство, неуравновесеност, обвързвана със корист с психоактивни субстанции, тежък депресивен епизод със суицидно държание, тежки личностови разстройства и други
В амбулаторни условия се прави следене на положението на пациентите, които преди този момент са лекувани стационарно. През лечебница по-често минават и пациенти с тревожно- депресивна симптоматика.
Защо съгласно Вас ползата към тази компетентност не е изключително огромен?
Напоследък считам, че се отбелязва засилващ се интерес от страна на младото потомство лекари към тематики, свързани с логиката на психиката, психологичното здраве и личностовото израстване. Тук би трябвало да се намесят работещите в психиатричната сфера и преподавателите в университета, с цел да съумеят да трансформират този интерес и ученолюбивост, да го катализират и насочат към професионална ориентировка.
За страдание, ползата към психиатрията от страна на останалите звена, участващи в психиатричната помощ- медицински сестри, санитари и обществени служащи остава прекомерно вял, даже бих го определил като мижав. Там също е заложена рецесията и заплахата от срив. Просто системата виси на косъм и може да рухне. Проблемите в бранша са както от финансово, по този начин и от организационно естество и са известни за всички в системата на опазването на здравето, от най-високото до най-ниското равнище.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Подготвям багажа си за идващото ми пътуване- за първи път ще бъда в Будапеща. Старая се във всеки комфортен миг, когато съм в отпуск да отстранявам време за пътешестване с приятелката ми. В свободното си време обичам да играя шах, да виждам сериали. Последният, който притегли вниманието ми е „ Спешни случаи в Питсбърг “. Старая се и да си намирам всевъзможни нови и разнородни извинения за какво не вървя постоянно на фитнес и не спортувам, а би трябвало.
Кои са етичните правила, на които държите най-вече в общуването си с сътрудници и пациенти?
Старая се преди всичко да бъда оптимално прям с пациентите и техните близки без значение дали идват по тяхно предпочитание за обзор в амбулаторни условия, или са доведени от екипи на „ Спешна помощ “ и на полицията. Всеки би трябвало да поставя старания да се отнася с почит и почитание към пациента, като осъзнава, че точно отношението към пациента, а не преди всичко назначените лекарства са изискване за излекуването му. Да, значимо е да се приказва за упования резултат от лечението, за нуждата тя да бъде спазвана, за страничните резултати. Но отношението предопределя настройката на болния и околните му към лечебния развой.
Ако имахте административна власт какви промени бихте създали в системата на психиатричната помощ, с цел да се приближи тя до положителните европейски и международни практики?
Това е тематика за цяло едно ново изявление! Смятам, че това, за което не се приказва задоволително и остава отвън полезрението на медиите и експертите в региона, е неналичието на развиване, на структури и експерти, участващи в психосоциалната рехабилитация на пациентите.
За мен това е главната причина за порочния кръг, в който изпадат пациентите с тежки психологични разстройства и утежняване на положението им. Заради тези дефицити те още веднъж попадат в лечебно заведение, там положението им се усъвършенства, по-късно поради липса на задоволително грижи в извънстационарни условия наново се утежняват, повявява се нужда от рехоспитализация и по този начин всичко се върти до безспир.
Ето от този обаян кръг би трябвало като общество да намерим сили и да излезем.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ